Дядо Недко (1867-1964)

В детството ми той бе доайенът на Каблешковия род. Адвокат, общественик, публицист и какво ли още не. За него има множество интересни истории, повечето прилежно описани и публикувани от внучката му Райна Каблешкова. Тук ще спомена само някои, взети от книгата на Райна и от богатия му архив, който се пази в Държавния архив в Пловдив.

Недко е копривщенин, роден в запазената и до днес Павликянска къща, която баща му джелепчията Дончо купува от тъста си. Четирите му деца осиротяват, когато Дончо е отровен през 1875 г. според семейната легенда – от турците. Първата история за първородния Недко е от детството му:

След Априлското въстание лейди Странгфорд пристига в Копривщица (…) Узнала, че Недко е сирак, тя го помилвала и му дала едно одеяло. Попитала го дали желае да замине да учи в Англия. Момчето се зарадвало, целунало ѝ ръка и изтичало да поиска съгласието на майка си. Вместо одобрение, тя му заявила ядосано, че не желае нейното дете да стане „пуртистантин“.(Р. Каблешкова. Човек без род – дърво без корени. Каблешковия род от Копривщица. София: Богианна, 2009, с. 101)

Избрах варианта, в който определение „протестантин“ не е нормализирано. Недко все пак отива да учи, първо в католическата гимназия в Одрин, след това в Лемберг, столица на Кралство Галиция и Лодомерия (по-късно градът носи името Лвов /Лвив и е част от Полша, още по-късно – от Украйна), където завършва право. Завръща се и се установява в Пловдив, където отначало също е съдия, а след това и прокурор. Партизански конфликти (в които е намесен и Ст. С. Бобчев), го отстраняват от града и го изпращат за кратко в Русе. След няколко месеца напуска тамошния съд, връща се в Пловдив и става адвокат със значителна практика. Само някои акценти от богатата му обществена дейност: Той е председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив и на Ефорията на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу“. Да, същият Кудоглу, построил забележителния Тютюневия град, станал печално известен с пожара от 2016 г.

 

Недко Каблешков в различни периоди от живота му

Архивът свидетелства, че Недко участва в един от най-шумните съдебни процеси на времето - дело за убийството на австроунгарската певица Ана Симон през 1897 г. (Основните фигури са Ст. с. Бобчев и д-р Н. Генадиев.) Десетилетия по-късно той е защитник пред т. нар. Народен съд на зет си Рашко Рашков (съпруг на малката му дъщеря Велика), обвиняем като подуправител на БЗК Банка-София (Държавен вестник бр. 219 от 6 окт. 1944). Още две десетилетия по-късно, през 1963 г. се оказва свързан с действията по освобождаването на бившия окръжен управител Димитър Димчев след 15-годишен престой в затвора.

Недко се жени за Райна Личева, двамата имат пет деца - Антон (р. 1891), Недялка, Иван, Велика и Личо. Запазени са писма от Недко и Недялка до Антон, който учи във Военното училище в София, след това е студент в Екс ан Прованс (Франция) и загива на 21 години по време на Балканската война. След годините на учение братята се връщат в родния Пловдив, а сестрите се преместват в София. Помня нейната сестра Велика (Линка), братята ѝ Личо и особено „вуйчо Ваньо“, известния навремето пловдивски лекар д-р Иван Каблешков.

Едно особено интересно писмо до Недялка от края на живота на Недко (1962 г.), го представя в неочаквана, поне за мен, светлина:

(…) Здрав съм и считам, че умствените ми и телесни сили, макар и намалени, не са ме още напуснали; че още мога да решавам сам какво трябва да върша за моята работоспособност, спокойствие, далеч от ежедневните грижи и спорове, които хората сами често си създават, та тровят живота си.

Още миналата години, 25/ІІІ бях получил препоръка до игумена на Бачковския монастир, да ме прибере да поживея в монастира, да ми отпусне хубава стая, за да можа да работя. Тогава се осуети това ми желание.

(...)

По причини като ланските, намерих, че е полезно и за мене, и за домашните да се отдела и отида в Бачковския монастир да поработя. С Койчо, зетът на Величка Сарафова, сестрината ми дъщеря, уговорихме, че на 21/VІ или най-късно на 22/VІ сутрента ще ме вземе с отомобила си и заведе в монастира, тайно от чада и внуци.

Приготвих всичко необходимо. Той не изпълни обещанието си и осуети това ми желание.

С Ив. Матев, който тоже има отомобил, се уговорихме, че на 24 с.м. ще ми направи същата услуга. Приготвих още през нощта багажа си. И той не устоя на думата си.

(...)

Такава е съдбата ми! Ще нося кръста си, без да има кому да се оплача. (…)

Помня добре дядо Недко, имаме и снимки заедно. За мен, виждал съм го преди да навърша 10 години, най-впечатляващото беше възрастта му. Спомням си, че го попитах за Априлското въстание, но отговорът му ми се губи.

 

Дядо Недко сред софийския клон на родата. Аз съм на първия ред с жарения пуловер.

• Предишна
• Следваща