Понеделник, 29 Май 2017 00:00

Битката при Трафалгар през погледите на Бенито Перес Галдос и Бърнард Корнуел

 
Оценете
(0 гласа)

The Battle of Trafalgar through the eyes of Benito Pérez Galdós and Bernard Cornwell

 

The article presents a comparative analysis of two novels which focus on the Battle of Trafalgar: Trafalgar (1873) by Benito Pérez Galdós and Sharpe’s Trafalgar (2000) by Bernard Cornwell. The similarities are the historical accuracy and the events being described from the point of view of ordinary people which take part in them; both main characters have a humble origin and rise through the ranks. The differences lie in the portraits of the protagonists and the optics of the narrators. While Pérez Gladós’ Gabriel is a character in development whose views change in the course of the novel Cornwell’s Sharpe is an already established character; while the 1st person narrator of the Spanish novel has all the knowledge and wisdom of the protagonist grown old the 3rd person narrator of the British novel presents the events in the immediacy of their happening. The consequences of these approaches are ideological and aesthetical.

Както е добре известно, битката при Трафалгар е решаващо сражение по време на Наполеоновите войни и едно от най-великите морски стълкновения изобщо. За целите на настоящата разработка ще припомним по-важните факти около нея. Битката се е състояла на 21 октомври 1805 г. във водите на Атлантическия океан близо до нос Трафалгар. Предизвикана е от действията на френския адмирал Вилньов, който, разбрал за намеренията на Наполеон да го смени на поста му, навярно в опит да защити репутацията си изкарва обединената френско-испанска флота в открито море с надеждата да разбие британската блокада на Кадис. Обединената френско-испанска флота обаче с общо 33 кораба и 2568 оръдия под командването на адмирал Вилньов и испанския адмирал Гравина бива тежко разгромена от британската флота с 27 линейни кораба и 2148 оръдия под командването на вицеадмирал Нелсън. Британската победа се дължи най-вече на по-добрата подготовка на флотата, а също и на революционната стратегия на Нелсън – той разполага корабите в две колони, които настъпват перпендикулярно към линията на противниците и я разделят на три. Щетите за двете страни са впечатляващо неравностойни: убитите 4480 френски и испански морски пехотинци са близо десетократно повече от британските (449), като победителите успяват да пленят 21 вражески кораба, без да загубят нито един. Най-голямата загуба за британците е смъртта на самия Нелсън, който бива улучен от куршум по време на битката. В резултат от съкрушителното поражение Наполеон не подновява опитите си да завладее Великобритания, а тя от своя страна се утвърждава като първа морска сила.

Trafalgar1

Фиг. 1. Разположение на силите в битката при Трафалгар


Освен че намира достойно признание в историята, битката при Трафалгар става устойчива част от популярната култура и вдъхновява немалко произведения на изкуството. В литературата морското сражение най-често присъства мимоходом като ясна отпратка, но все пак няколко романа му отделят по-специално внимание; най-ранният е наскоро откритият недовършен подлистник на Александър Дюма-баща Le Chevalier de Sainte-Hermine (1869) 1, следва го „Трафалгар“ (1873) на Бенито Перес Галдос; в самия край на XX в. Бърнард Корнуел пише своя Sharpe’s Trafalgar (2000), малко по-късно се появяват още две испански версии: Trafalgar на Хосе Луис Корал (2001) и Cabo Trafalgar (2004) на Артуро Перес-Реверте. Настоящият текст ще предложи съпоставка между произведенията на Перес Галдос и Корнуел.

Trafalgar2

Фиг. 2. Джоузеф Търнър, "Битката при Трафалгар, 21 октомври 1805 г." (1822-1824)


Измежду всички посочени романи този на Галдос е с най-сериозна заявка. Не само защото става дума за каноничен автор, смятан за един от най-големите реалисти на европейския XIX век, а и защото самият Галдос изрично заявява, че литературата трябва да образова (Pérez Galdós 1983: 19). „Трафалгар“ е първият роман от амбициозната поредица „Национални епизоди“, писана между 1872 и 1912 г. и съставена от 46 произведения, разпределени в 5 серии по 10 епизода (от тях последната остава недовършена, само с 6 епизода). Критиката вижда в поредицата „програма за национално образование“ и опит за изграждане на националното испанско самосъзнание (Pérez Galdós 1983: 15). В „Национални епизоди“ Галдос разказва недалечната спрямо него история на Испания, от началото на XIX в. до Славната революция през 1868 г., през житейските съдби на отделни хора. В името на историческата достоверност по време на подготвителната си работа проучва множество исторически трудове и устни свидетелства (Pérez Galdós 1983: 21).

Първата серия е посветена на Полуостровната война, а главен герой в нея е Габриел Арасели – сирак, родом от Кадис, който в течение на романите пораства и се издига във военната йерархия. Разказът се води от първо лице, но от перспективата на вече остарелия Габриел, който си припомня миналите години. В „Трафалгар“ той все още е момче на 14 години. Заедно с възрастния си осиновител дон Алонсо и неговия другар Марсиал – и двама морски ветерани – участват в битката при Трафалгар на борда на „Сантисима Тринидад“, най-големия кораб за времето си. След като корабът е взет на абордаж, те се прехвърлят на друг, „Санта Ана“, където въстават срещу британците и в крайна сметка, с цената на загубата на Марсиал, успяват да се доберат обратно до Кадис. Личната история на Габриел е свързана с юношеската му несподелена любов към дъщерята на осиновителите му Росита, която е щастливо сгодена за испански артилерист, също участник в битката при Трафалгар.

Романът на Бърнард Корнуел също е част от поредица. Главният герой в нея е Ричард Шарп, син на проститутка и неизвестен мъж, войник в британската сухопътна армия по време на Наполеоновите войни. Той спасява живота на Артър Уелсли, бъдещия херцог на Уелингтън, в резултат на което е повишен в офицерски чин. Оттам нататък се озовава в неловкото за онова време положение да има чин благодарение на заслугите си, а не на благородния си произход. Поредицата проследява приключенията на Шарп и изкачването му във военната йерархия до битката при Ватерло, когато той е вече подполковник. Разказът се води от трето лице, като гледната точка почти винаги е тази на главния герой. През 1990-те години по поредицата е създаден телевизионен сериал с Шон Бийн в главната роля. Бърнард Корнуел, който е автор на исторически романи, отнасящи се до различни периоди от историята на Великобритания, и на историческо изследване за битката при Ватерло (Cornwell 2014), се документира изключително добре за всяка своя книга и посочва в послеслов какво от разказаното е измислица и какво – исторически факт.

„Шарп при Трафалгар“ е четвъртата книга от поредицата. Романът описва завръщането на 28 годишния Шарп от Индия във Великобритания, където той трябва да се присъедини към 95 стрелкови полк. Заради предателство от страна на капитана корабът, на който пътува героят, е превзет от французи, след което обаче спасен от друг английски кораб. Шарп се прехвърля на втория кораб, „Пюсел“, чиято мисия е да залови френския „Ревенант“, на борда на който се укрива опасен френски дипломат. В крайна сметка преследвачът и преследваният се изправят един срещу друг в разгара на битката при Трафалгар, в която взимат участие само защото се оказват на място. Битката обхваща последната една трета от романа и е описана с най-големи подробности. По време на дългото пътуване се ражда любовта между Шарп и лейди Грейс Хейл, съпруга на превзет британски лорд. Краят на романа ознаменува изстраданото военно и любовно щастие на главния герой.

Предложените резюмета на двата романа открояват следните общи черти: и в двата случая става дума за герои от ниските социални класи, които се издигат в армията благодарение на качествата си; историческите събития са представени от гледната точка на преки участници в тях, които обаче не са техни основни двигатели; значими исторически личности като Чурука и Нелсън, от своя страна, са второстепенни персонажи; личната история е в отношения по-скоро на комплиментарност, отколкото на зависимост с националната.

Оттук нататък започват разликите; по-съществените от тях са свързани с образите на главните герои и гледната точка на разказвачите.

Най-съществената разлика между героите, участници в битката при Трафалгар, при Галдос и Корнуел е предопределена от възрастта им. Докато Габриел Арасели е едва на 14 и още не е постъпил в армията, а неговите другари дон Алонсо и Марсиал са ветерани от испанската флота, приключили вече с активната си кариера, Ричард Шарп и неговият другар, капитанът на „Пюсел“ Джоуел Чейс са млади мъже и професионални войници в разцвета на силите си. Обстоятелството несъмнено може да се тълкува като показателно за състоянието на съответните национални флоти.

Същевременно крехката възраст на Габриел дава възможност изграждането на характера му да бъде представено като процес. Ключов в това отношение е неизменно присъщият му пламенен патриотизъм, който и ще го подтикне да разкаже приключенията си на старини (Перес Галдос 1984: 47). Докато преди битката при Трафалгар героят свързва родината с краля и първия министър и се въодушевява от принадлежността си към онази храбра каста, „съставена от убийци на маври“, французи и англичани (Перес Галдос 1984: 114), по време на битката той признава, че за пръв път разбира „всичко, което представляваше божествената дума ‚родина‘“ – за него тя приема образа на цялото испанско общество, на „хора, свързани помежду си като братя“, които са се договорили „да си помагат и се бранят срещу нападения отвън“ (Перес Галдос 1984: 114). Представата на Габриел за англичаните също претърпява развитие – гледката на смелите английски моряци, които закачат знамето си на „Сантисима Тринидад“, го навежда на мисълта, че в онази загадъчна за него Англия трябва да има не само пирати, морски разбойници и авантюристи, които „не са обособени като нация“, а, „също както в Испания, много честни хора“, чийто жени и сестри се молят за победата им (Перес Галдос 1984: 126). Този преход от ирационален към модерен национализъм и от ксенофобия към емпатия кулминира в пацифизъм: наблюдавайки как англичани и испанци се спасяват заедно от потъващия кораб, малкият Габриел се пита защо двата народа не могат да живеят в мир и обнадеждено гледа към деня, в който сеещите раздор „лоши хора“ няма да предизвикват повече войни. Седемдесет години по-късно, скептично отбелязва възрастният Габриел, той още не е дочаквал този ден (Перес Галдос 1984: 138). Все пак у героя пацифизмът остава само на идейно ниво, а действията му през цялата серия са диктувани от безпрекословен патриотизъм.

Отношението към родината и вражеските държави, към свои и чужди, е важна част от портрета на всеки войник, така че тези въпроси очаквано са засегнати и в романа на Корнуел. Там обаче характерът на главния герой е представен като завършен или поне като неподлежащ на драстични промени. За разлика от момчето Габриел младият, но вече опитен и суров войник Ричард Шарп няма илюзии за мир между хората и народите. Завръщането в Англия не му носи радост, тъй като той не възприема страната като свой дом. За него всъщност няма друг дом освен армията (Cornwell 2000: 16). Армията, следователно, диктува правилата в живота му, нейните врагове са и негови. Този принцип обаче не е абсолютен, понеже героят проявява своеволия в съответствие със собствените си разбирания.

След всичко изложено трябва да се отбележи, че у Шарп, разбира се, има известен национализъм. Той е автоматичен и безусловен и се проявява в полушеговити реплики като: „Но ти си британец, така че трябва да си по-добър [от французина]“ (Cornwell 2000: 24), в раздразнението му от това, че капитан Кромуел „обича парите повече от родината си“ (Cornwell 2000: 131), и – най-важно – в отказа му да приеме ширещото се сред сънародниците му мнение, че войната с Наполеон е загубена. По същия автоматичен, безусловен начин, по който е предан на родината си, Шарп мрази французите. Важно е да се подчертае, че в това чувство няма ксенофобия, т.е. той ги мрази не защото са по произход французи, а защото са по стечение на обстоятелствата врагове. Това отношение на героя е споделяно от повечето му другари. В контраст, като любопитно изключение са представени доведените до краен предел национализъм и ксеонофобия на второстепенния герой сержант Армстронг; според последния

само мъже от самия Нортъмбърланд, възпитани да си спомнят за скотските нашественици от север, бяха истински воини, докато останалата част от човечеството се състоеше от крадливи копелета, страхливи чужденци и офицери. Франция, изглежда смяташе той, беше гъсто населено графство някъде толкова на юг от Лондон, че да бъде презряно, а Испания по всяка вероятност беше самият ад“ (Cornwell 2000: 280).

Другата съществена разлика между романите на Перес Галдос и Бърнард Корнуел е предопределена от гледната точка на разказвачите. Повествователят в испанския „Трафалгар“ е натоварен с цялото знание, което дели малкия герой Габриел от възрастния му „аз“. В случая с битката при Трафалгар той знае, че френско-испанската флота ще претърпи загуба. И това знание оставя отпечатък върху целия роман. След като още в първото изречение битката е определена като „страшно поражение“ (Перес Галдос 1984: 41), цялото произведение сякаш си поставя за цел да излага предчувствия, да търси обяснения и да дава оправдания за случилото се. Версията, която ни се предлага, е следната. В личен план разумната съпруга на дон Алонсо не му позволява да се включи в кампанията, но той се измъква тайно заедно с Габриел и Марсиал, като заминаването им е оприличено на излизането на дон Кихот. В национален – съюзът с французите е истинско бедствие за Испания. В превъзходството на английската флота няма съмнение (Перес Галдос 1984: 82, 96). Вицеадмирал Вилньов не само е некадърен, а и подчинява обединената флота на личния си интерес да се реабилитира пред Наполеон. Адмирал Гравина се опитва да го разубеди, но Вилньов представя излизането на испанската флота като въпрос на чест (Перес Галдос 1984: 181-182) 2. Двамата най-достойни испански генерали, Чурука (Перес Галдос 1984: 96-97) и Алкала Галиано (Перес Галдос 1984: 173), знаят още преди битката, че проектът е безразсъден и нещата ще свършат зле, но се подчиняват на правителството и героично изпълняват задълженията си. Щетите за испанската флота се оказват по-големи, отколкото тези за френската.

Тук контрастът с романа на Корнуел е впечатляващ. Единственото, което подсказва, че героите в „Шарп при Трафалгар“ ще участват в битката, е заглавието. За тях самите включването във флотата на Нелсън става само защото се появяват на точното място в точното време. Третоличният разказвач не прибягва до проспекции и така читателите се оказват в положение, възможно най-близко до това на героите. Разбира се, те няма как да се отърсят от историческите и металитературните си знания (те знаят не само изхода на битката, а и това, че главният герой ще оцелее, иначе поредицата би свършила). Въпреки това победата не е представена като очаквана или предопределена. Нелсън несъмнено е велик и обичан главнокомандващ, но рискованата му военна стратегия е поставена под въпрос (Cornwell 2000: 272, 286). Британската военна мощ е показана в пълния си блясък в мига, в който британските кораби се появяват величествено пред очите на героите един по един (Cornwell 2000: 241), но противникът не е подценяван: известно е, че французите правят хубави кораби (Cornwell 2000: 285), а главнокомандващият ги Вилньов „не е глупак“ (Cornwell 2000: 276). Напрежението се покачва най-много по време на самата битка, когато в залог е поставен животът на някои второстепенни герои, спечелили вече читателските симпатии (вж. например Cornwell 2000: 326-327).

В заключение може да се каже, че съществените разлики между двата романа се дължат на позициите на авторите. Представяйки патриотичните идеи на Габриел в развитие и хвърляйки цялата вина за катастрофата при Трафалгар на французите, Перес Галдос иска да научи читателите си на модерен национализъм и същевременно да повдигне националното им самочувствие. Бърнард Корнуел няма подобни идеологически задачи – той е свободен от товара да оправдава поражения и няма морализаторски амбиции – и затова поставя акцента върху самата история, разказвайки я с всичките ѝ реалистични подробности, с цялата ѝ несигурност и драма.

Цитирана литература

Перес Галдос 1984: Перес Галдос, Бенито. Избрани творби. Т. 1, С.: Народна култура, 1984. 

Cornwell 2000: Cornwell, Bernard. Sharpe’s Trafalgar, Harper Collins Publishers, 2000.
Cornwell 2014: Cornwell, Bernard. Waterloo; The History of Four Days, Three Armies and Three Battles, William Collins, 2014.
Pérez Galdós 1983: Pérez Galdós, Benito. Trafalgar, Cátedra, edición de Julio Rodríguez Puértolas, 1983.

Бележки

1 Le Chevalier de Sainte-Hermineе недовършен исторически роман на Александър Дюма-баща, публикуван на части във вестник Le Moniteur Universel в течение на 1869 г. Произведението е смятано за изгубено до 1990 г., когато го открива изследователят Клод Шоп. Първото книжно издание на романа е от 2005 г.

2 В романа се разказва следният анекдот: в разговор с Вилньов Гравина се обявил против излизането на флотата в открито море, като едно от съображенията му било лошото време. „Барометърът пада“ изтъкнал той. Вилньов отговорил: „Пада само духът ви“. След като честта на испанците била засегната по този начин, участието им в битката било осигурено.

Прочетена 157 пъти Последно променена в Понеделник, 29 Май 2017 15:30