Няма снимка, на която е с потури и калпак. Той е градски човек, свищовлия, в бащината му къща е отсядал самият руски император Александър II. Учил е в странство, възторгва се от модерното, поне от модерните тренове и параходи. Пише практически само за градове, май първи в българската словесност. Е, и за планини, запален турист е. Това също е градски обичай, селянинът не се катери по върховете, освен ако не пасе добитъка там. И иронично се усмихва на всичко, по-дискретно на модерната цивилизация, по-открито на хората с потури и калпаци. И в това май е първи.
Не е да не посещава малки градчета, а вероятно и паланки. Заради изборите, в които не особено успешно участва. Не особено успешно, защото предпочита да иронизира демагогията, а не да я практикува. По най-бруталния начин съдбата му спестява да се нареди сред тези, които иронизира, я в Парламента, я в Министерския съвет.
Изкушавам се да си го представя сред протестиращи жълтопаветници от по-ново време. Знам, че жълтите павета са поставени след смъртта му, но свободомислието и непокорството са по-стари. Само че не го виждам да скандира лозунги, въпреки че е партиец, от Демократическата партия. По-скоро би се усмихнал иронично на дирижирания ентусиазъм на наивници и службогонци.
ЛИК, ноември 2023
- Николай Аретов
- Критики
- 05 Януари 2024
- Посещения: 3760
Темата за житейските и творческите връзки на Чудомир с неговите съвременници отдавна ме привлича. Преди време имах възможност да представя отношенията му със Сава Злъчкин (Аретов 2020), в началото двамата са близки приятели и си сътрудничат (по-точно Чудомир сътрудничи на Савата), а след това като че ли пътищата им се разделят. Тук ще се насоча към един епизод от това сътрудничество, на който преди не отделих специално внимание – сътрудничеството на Чудомир в редактирания от Злъчкин седмичен хумористичен вестник „Жило“, от който между от 14 март до 30 май 1910 излизат 12 броя. По това време двамата младежи са постоянни сътрудници на „Барабан“, питах се каква е причината да му изневерят – творческа, финансова, личен конфликт с главния редактор Борис Руменов (Борю Зевзека) или издателя Ст. Хайрлов.
- Николай Аретов
- Критики
- 10 Юни 2023
- Посещения: 4692
Промените, настъпили в Европа след падането на Берлинската стена, изправят обществото, далеч не само в България, нито дори само в източната част на континента, пред необходимостта да осмислят миналото – и по-близкото и по-далечното. Тази ревизия е динамичен и многостранен процес, който протича с различна интензивност в различните страни. Би било наивно да се очаква той да бъде завършен някога, още по-малко – да се постигне дори и относително окончателен консенсус. Историографията отдавна трябва да ни е научила, че отношението към явленията, събитията и личностите от миналото винаги пораждат спорове и се променя с времето. И винаги има нещо подозрително, когато споровете биват туширани.
- Николай Аретов
- Критики
- 02 Януари 2023
- Посещения: 5601
Прочети още: Българският литературен канон през погледа на ХХІ век
Присъствието на еротиката в културата от първата половина на ХХ в. е интересна тема. Много от изследователите са склонни да я откриват още в праисторическите изображения (което е дискусионно), в Античността, през Средновековието и, разбира се, в Новото време. В контекста на българската словесност от ХІХ в. съществуват текстове, които имат отношение към еротиката, като те се засилват след Освобождението. След първите подобни текстове при Софроний и Петко Славейков, малобройните изследователите на темата откриват еротични мотиви при Кирил Христов, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Иван С. Андрейчин и др., същинска еротика е налице при автори от първата половина на ХХ в. като Андрей Протич, Чичо Стоян (Стоян Попов), Славе Езеров… (вж. Бенбасат 1998).
- Николай Аретов
- Критики
- 10 Април 2022
- Посещения: 7779
Хумористичните истории на България са интересна и важна тема, която привлича внимание от различни гледни точки. Покрай заниманията си с Ас. Христофоров, Чудомир и Р. Алексиев постепенно стигнах до нея и ми се струваше, че тя не е интерпретирана достатъчно задълбочено. В последно време Нина Димитрова разгледа „Хумористична история на българите“ (1928) на Христо Бръзицов, „Весела история за българския народ“ (1928) на Георги Църковски, „Хумористична история на България“ (1937) на Райко Алексиев, „Краткосмешна история на България“ (1990) на Николай Генчев, „Антиистория славянобългарска“ (1991) на Георги Константинов и „История на Болгарiа“ (1999) на Иван Кулеков. (Димитрова 2021) Към тях могат да се прибавят непубликуваните приживе текстове на Асен Христофоров „Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село“ и „Хунияда“, „Български хроники“ (т. 1-4, 2006-2009), на Стефан Цанев, „Чудният свят на древните българи“ (2011) на Румен Даскалов, а и други неща. Ще се опитам да предложа някакви допълващи разсъждения и да продължа наблюденията с останалата маргинална книга на Георги Константинов.
- Николай Аретов
- Критики
- 29 Ноември 2021
- Посещения: 4576
Страница 1 от 7
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.