• АКСЛИТ - Академичен кръг по сравнително литературознание

Академичен кръг по сравнително литературознание

Представи и миражи: Чуждото в своята литература
  • Латини и българи

    Рая Заимова

    Обявената тема „Чуждото“ в „своята“ литература ми даде повод да отворя една специфична страница от неизвестни писмена на българските униати, сред които се откроява фигурата на епископ Лазар Младенов (1853-1918). (фиг. 1) Животът и пътят на този духовник е белязан от всички значими събития в Македония през втората половина на ХІХ век. Неговата биография е известна в общи линии, макар и в историографията да се срещат неточности или противоречия. Огромното му писмовно наследство, съхранено в архивите на католическия орден на лазаристите в Солун и Париж, го представя на пръв поглед като много активен и верен католик в трудния избор на национална духовна институция.

    Прочетете

  • Пресъздаването на образа – припознаване на своето

    Соня Александрова

    Настоящото изложение има за цел да интерпретира от един различен ъгъл отношенията в двойката Мадлен – Жорж от романа на Мопасан „Бел ами“ – а именно посредством съзнателното и целенасочено изграждане на професионален и социален имидж на съпруга от страна на неговата съпруга. Ще подходим към анализа като първо представим наличностите, намеренията, отношенията в художествения текст и след това ги съпоставим със стратегиите на имиджмейкинга, като нахвърлим и част от основанията за прилагането на подобен подход над разглеждания текст.

    Прочетете

  • Чужденците и създаването на българския театър

    Николета Пътова

    Театърът е сред най-категорично определяните като „чуждост” новости в българския културен и обществен живот през Възраждането. Този факт има своите основания, тъй като моделът на театралното представление изцяло е заимстван от чужди културни практики. Най-ранните известни опити за любителски спектакли се правят почти едновременно през 1856 година в Шумен и в Лом. И в двата града има значително западно присъствие – в Лом, заради транспортната връзка по река Дунав, а в Шумен, заради решението на турските власти да настанят именно там маджарски, полски и чешки емигранти, напуснали по политически причини родните си страни след бунтовната на много места в Европа 1848 година.

    Прочетете

  • Вина и отговорност (полско-еврейските отношения в есетата на Хенрик Гринберг, Ян Блонски и Йежи Йедлицки)

    Кристиян Янев

    Днес, в петдесетата годишнина от мартенските събития от 1968 г. полският опит с травматичната памет за драматичните събития на ХХ в. не е обект единствено на научни изследвания, а продължава да поражда оживени дискусии и да присъства активно в публичното пространство. Доказателство за това са множеството спорове и дебати от последните няколко десетилетия, посветени на полско-еврейските отношения и Холокоста.

    Прочетете

  • Матилде Серао – една "превъзходна жена" на български език

    Надежда Александрова, Бойка Илиева

    През последното десетилетие на ХIХ в. българският читател за първи път се докосва до италианското женско писане и това става чрез белетристиката на Матилде Серао. Популярността на творчеството ѝ се наблюдава по страниците на периодичните издания и не секва около три десетилетия – от началото на 90-те години на XIX век до 20-те години на XX век.

    Прочетете

  • Марсианците са вече тук: Версии за срещите с извънземния разум според илюстрованата преса и според „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри

    Мая Горчева, Стефанка Митева

    За идването им предупреждава Орсън Уелс в радиотеатър, излъчен на 30 октомври 1938 г. Съобщава го и рекламният лозунг в плаката на филм на Стивън Спилбърг от 2005 г. Да, марсианците отдавна са тук във вида, в който ги представят многобройни изображения на земляните.

    Прочетете

  • Йон Лука Караджале, „свой“ или „чужд“

    Румяна Л. Станчева

    Емблематичен писател на румънския ХIХ век и началото на ХХ век, класикът на румънската комедиография и на кратките сатирични форми Йон Лука Караджале е, по произход, от семейство дошло от Балканите, гръцко, албанско, арумънско или българско, тоест той е по-скоро „чужд“ по потекло на румънския свят. Критичността му към прохождащата и често невежа демокрация бива окачествявана от противниците му като антирумънска. Станал част от литературния кръг на образованите млади писатели Жунимя и близък до консерваторите, литературните му текстове често биват атакувани от критиката и по политически причини.

    Прочетете

  • Географските местоположения в „Сонатите“ на Рамон Мария дел Валие-Инклан

    Теодора Цанкова

    В самото начало на XX в. испанският писател Рамон Мария дел Валие-Инклан публикува поредица от четири новели, на която дава общото заглавие „Сонати“. Всяка от новелите е кръстена на определен сезон: най-напред, през 1902 г., излиза „Есенна соната“, следват я „Лятна соната“ (1903), „Пролетна соната“ (1904) и „Зимна соната“ (1905). Поредицата има подзаглавието „Спомени на маркиз де Брадомин“ и уводна бележка, която гласи: „Тези страници са фрагмент от „Свидни спомени“, които вече много остарял, започва да пише в емиграция маркиз Де Брадомин.

    Прочетете

  • Образът на другия и българската фотография до 1990 г. Фрагментарни наблюдения

    Антоан Божинов

    Фотографията като технологичен феномен е силно зависима от развитието на специфичния си инструментариум от появата ѝ до днес. Освен това тя дава известна свобода на тълкуванията, но доста точно определя визията на обекта си. Съобразявайки се с тези специфики реших да представя изображения, принадлежащи към различни периоди, при анализа и декодирането на които да се търси отговор на въпроса за другостта, различието като обществена представа.

    Прочетете

  • Любен Каравелов и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович

    Николай Аретов

    Чужденките, омъжени за българи, са основен елемент при изграждането на образа на „чуждото“ в „своята“ култура. Те играят важна роля в това, което се опитах да определя като „икономика на жените“. Отношението към тях в ранното модерно общество всъщност следва по-старите традиции - по правило е подозрително, ако не и негативно. При това не само в патриархалната среда, за която то изглежда естествено, но и сред „модернизаторите“, които отхвърлят (някои от елементите на) старото.

    Прочетете

  • Образът на религиозно чуждите в кратките хроники от ХV-ХVІІ в.

    Деница Петрова

    В българските, сръбските и византийските кратки хроники от ХV-ХVІІ в. са подробно описани процесът на османската експанзия и периодът непосредствено след нея. В летописните бележки се преплита историята на балканските народи, на завоевателите, на поданиците на Хабсбургската и Руската империя. В лаконичните известия срещаме сведения за мюсюлмани, католици и – по-рядко – за евреи. Особеност на жанра на кратките хроники е отворената традиция на текста.

    Прочетете

  • „Великият Левантинец“ или за границите на безграничното

    Маламир Спасов

    Точно в 12.30 по обяд на 03 ноември 1857 г., на един кей на Темза в района на Кучешкия остров, Хенриета Хоуп, дъщеря на един от големите спонсори на Източната компания (The Eastern Company), разбила бутилка шампанско в носа на кораба и, за учудване на всички присъстващи, казала: „Кръщавам те „Левиатан”!” (Ashton 2017: 134). Последвал инцидент с една от макарите, двама души загинали, високият прилив отминал и спускането на гигантския параход по вода било отложено с няколко месеца.

    Прочетете

  • Културологични параметри на превода (с оглед на повестта „Жълтата роза” от Мор Йокаи)

    Йонка Найденова

    Както вече съм изтъквала, културологичното битие на превода е особено важно с оглед на специфичните характеристики на дадена езикова общност, на конкретната култура и онзи дълбинен код на предаване на информацията, който е в състояние да преодолява езиковите и духовните бариери, да подпомага осмислянето на чуждите духовно-познавателни практики, на тяхното пресаждане в новата среда на културата-цел. Така и в този процес на обмен на информация, на самото общуване, се преодоляват междукултурните бариери, усвояват се чуждите познания и опит, обогатява се родната културна традиция.

    Прочетете

Писателят като преводач. Преводачът като писател

Конференцията разглежда различните аспекти на връзките писател - преводач. Значителна част от българските писатели от всички периоди се изявяват като преводачи, в някои случаи професионални преводачи опитват перото си като автори на литературни текстове. Явлението е познато в практически всички литератури, вероятно в различна степен и с различни особености.

Конференцията се проведе на 7 и 8 април 2016 в Софийския университет.

Нашите сборници


La France Europe
Traditionel
Goliamoto Vpisvane
Migrirashti

Наши книги


Balcheva
Byron
Comics
CoverRousseau
Cover Purva Radost2
D Nikolova
Danova Dobrovski
E Getova Book
Hristoforov
Ina Hristova
Kalin Mihaylov
Lubka Lipcheva
M Proust
M Spasov Book
M Vladeva
Mladen Vlashki
NikoletaCover
P Danova
R Stancheva
S Alexandrova Book
Svetla Cherpokova
Danova Sbornik
Gorcheva
K Mihaylov Book
Marina Vladeva 2015
Marina Vladeva Libra 2016
Sonya Alexandrova 1953
Stancheva Papazov
Vlashki Romanologiya
Serafimova